Италия 1990: Третата титла на Германия — и нощта, в която прозвуча Nessun Dorma

Четиринадесетото Световно първенство по футбол се проведе в Италия от 8 юни до 8 юли 1990 г. Домакините бяха сред фаворитите заедно със Западна Германия, Аржентина, Бразилия и Нидерландия — чието звездно трио от АК Милан — Ван Бастен, Гулит и Рийкард — пристигна като една от най-очакваните сили на турнира, само за да се превърне в най-голямото му колективно разочарование.

Самата Италия бе солидна, а не зрелищна — изключителна в защита и в полузащитата, но несигурна в атака. Неочакваният герой изникна от резервната скамейка: Салваторе Скилачи, едва считан за титуляр в началото на турнира, вкарваше във всеки мач, в който играе, и плени въображението на италианския футбол с интензивност, която изглеждаше почти прекалено хубава, за да е истинска.

Великата история на турнира обаче принадлежеше на Камерун. Африканците шокираха встъпителния мач, побеждавайки действащия шампион Аржентина, след което елиминираха силна Румъния, преди драматично да отстранят Колумбия в осминафиналите — немалко подпомогнати от колумбийския вратар Рене Игита, който се отдалечи толкова от вратата си в опит да дриблира ветерана Роже Мила, че незабавно бе наказан с гол, сложил край на кампанията на отбора му.

Срещата на Аржентина с Бразилия в Торино бе един от най-добрите мачове на турнира. Вратарят Серхио Гойкочеа бе вдъхновен, гредите му помогнаха на няколко пъти, а решаващият момент дойде, когато Марадона поведе от средата на терена и пусна перфектно претеглено подаване към Канихия, който завърши хладнокръвно покрай Тафарел. Същата вечер в Милано Западна Германия елиминира Нидерландия — реванш за поражението им на Евро 1988 — в мач, запомнен толкова заради плюенето на Франк Рийкард по Руди Фьолер, колкото заради футбола.

И двата полуфинала отидоха до дузпи. Италия срещу Аржентина в Неапол и Англия срещу Западна Германия в Торино — две нощи на драма, приковали целия свят. Отпадането на Италия на домашна земя бе опустошително за домакините. Англия бяха по-близо до нещо значимо, отколкото от 1966 г. насам, само за да не се справят от бялата точка. Мачът за третото място между Италия и Англия бе, по общо мнение, по-достоен финал от действителния такъв.

Финалът между Западна Германия и Аржентина бе мрачен и предпазлив двубой — далеч от сблъсъка им от 1986 г. в Мексико. Положения имаше малко и от двете страни до 84-ата минута, когато спорна дузпа бе отсъдена, след като Фьолер падна в наказателното поле. Титулярният дузпаджия Лотар Матеус отказа да я изпълни, позовавайки се на проблем с обувката. Вместо него пристъпи Андреас Бреме и реализира — а Западна Германия бяха световни шампиони за трети път. Франц Бекенбауер, вдигайки трофея като треньор, стана едва вторият мъж след Марио Загало, спечелил Световното първенство и като играч, и като треньор.

Голмайстор: Салваторе Скилачи (Италия) — 6 гола

Състав на шампионите: Илгнер, Бреме, Колер, Аугенталер, Бухвалд, Литбарски, Хаслер, Фьолер, Матеус, Клинсман, Бертхолд, Ауман, Кьопке, Ройтер, Мил, Ридле, Байн, Щайнер, Мьолер, Пфлюглер, Тон, Херман

Треньор: Франц Бекенбауер

Най-резултатни мачове: САЩ — Чехословакия 1:5, Западна Германия — ОАЕ 5:1

Общо голове: 115 | Средно на мач: 2,21

Най-посетен мач: 74 765 — Югославия — Западна Германия | Средна посещаемост: 48 391